Всяка майка познава или поне се страхува от подобна ситуация. Пазарувате спокойно в супермаркета, когато детето започва да крещи, защото сте отказали да му купите шоколад. Или отивате да го вземете от гостуване при приятелче, но то отказва да си тръгне, плаче и рита пред погледите на останалите родители.
Детските истерии на публично място могат да бъдат сериозно изпитание за родителите. Освен че трябва да успокоят детето, те често изпитват неудобство от реакциите на околните и се притесняват, че поведението му ще бъде възприето като признак за лошо възпитание.
Всъщност подобни емоционални изблици са нормална част от детското развитие. Те могат да бъдат предизвикани от разочарование, умора, глад, прекомерна стимулация или ситуации, в които детето все още не успява да контролира емоциите си.
Истеричните изблици се срещат най-често при деца под 4-годишна възраст, но могат да се наблюдават и при по-големи деца.
Добрата новина е, че има начини родителите да реагират спокойно и да помогнат на детето да преодолее трудния момент.
Какво да направим, когато детето изпадне в истерия?
Първото и най-важно правило е да осигурите безопасността на детето.
Джени Лиу, лицензиран клиничен консултант и ръководител на Conscious Roots Counseling, обяснява пред изданието Mom, че мястото, на което възниква емоционалният изблик, има съществено значение.
„Щандът с шампоани в Target може да бъде неудобно място, но е безопасен. Средата на паркинга не е безопасна. Ако не се намирате на безопасно място, преместете себе си и детето на такова“, съветва специалистът.
След като сте сигурни, че детето не е изложено на опасност, следващата стъпка е да овладеете собствената си реакция.
Естествено е родителят да се почувства раздразнен, притеснен или безпомощен, особено когато околните наблюдават ситуацията. Повишаването на тон обаче може допълнително да засили напрежението.
Ейми Маккрийди, автор на книгата „The ‘Me, Me, Me’ Epidemic: A Step-By-Step Guide to Raising Capable, Grateful Kids in an Over-Entitled World“, подчертава значението на спокойното поведение.
„Най-важното в този момент е да контролирате собствената си реакция. Поемете дълбоко въздух, говорете по-тихо и потърсете начини да успокоите ситуацията, вместо да разпалвате истерията“, обяснява тя.
Говорете спокойно и покажете, че разбирате чувствата му
Когато детето плаче неудържимо или крещи, дългите обяснения невинаги са подходящи.
Вместо да се опитвате веднага да го убедите, че поведението му е неправилно, приближете се до него, приклекнете до нивото на очите му и покажете, че разбирате как се чувства.
Според Джени Лиу е добре родителите да избягват многото въпроси и излишните обяснения по време на силен емоционален изблик.
„Опитайте се да не говорите много и да не задавате въпроси. Можете да опростите всичко до „Разбирам“ или „Добре“, казва тя.
Това не означава непременно да отстъпите пред исканията на детето. Целта е да му покажете, че неговите чувства са забелязани, дори когато не можете да изпълните желанието му.
Как да предотвратим детските истерии?
Макар невинаги да могат да бъдат избегнати, някои емоционални изблици могат да бъдат предотвратени, ако родителите разпознават ситуациите, които ги провокират.
Наблюдавайте кога детето най-често губи контрол над емоциите си.
Ако това се случва, когато е гладно, предложете му храна преди излизане. Ако продължителното пазаруване го отегчава, опитайте да го ангажирате с подходяща за възрастта му задача.
Ейми Маккрийди препоръчва на родителите да дадат на детето конкретна роля по време на пазаруване.
„Може би то ще отговаря за избора на ябълките или ще търси храни, чиито имена започват с определена буква. Децата, които имат полезна роля, често са по-склонни да сътрудничат“, обяснява специалистът.
По този начин обикновеното пазаруване може да се превърне в занимание, в което детето участва активно, вместо просто да чака възрастните да приключат.
Кога е по-добре да отведем детето на спокойно място?
Понякога въпреки всички усилия детето продължава да плаче, да крещи или да отказва да съдейства.
Джени Лиу препоръчва, ако избликът продължи повече от пет минути, родителят да обмисли извеждането на детето от мястото, на което се намират.
Важно е обаче да му обясни какво предстои, за да не предизвика допълнително безпокойство.
„Казвайте на детето какво правите, докато го правите, за да не изпитва допълнителна тревожност“, съветва Лиу.
Тя дава пример с думите:
„Искам да имаш малко уединение, затова ще отидем заедно до колата.“
Така детето получава възможност да се успокои далеч от шума и погледите на околните.
Важно е извеждането да бъде съобразено с конкретната ситуация и безопасността, а не да се възприема като наказание.
Научете детето как да се справя със силните емоции
След като плачът и напрежението отминат, родителите могат да използват ситуацията като възможност да помогнат на детето постепенно да развие умения за емоционална саморегулация.
Този разговор е по-подходящ, когато то вече се е успокоило и може да участва в него.
Ейми Маккрийди предлага родителите да зададат следния въпрос:
„Как мога да ти помогна да успокоиш тялото си, когато чувстваш, че губиш контрол?“
След това могат заедно да упражняват различни начини за успокояване.
Сред предложените от специалиста техники са:
-
Силна прегръдка, ако детето я желае.
-
Излизане на чист въздух.
-
Бавно и дълбоко дишане.
-
Слушане на любима песен.
Тези занимания могат да се упражняват в спокойни моменти, така че детето постепенно да се научи да ги използва, когато изпитва силни емоции.
Не позволявайте на погледите на околните да ви разсейват
Едно от най-трудните неща при детските истерии на публично място е усещането, че всички наблюдават и оценяват поведението на родителя.
Някои хора могат да реагират с неодобрение, други с разбиране, а трети просто да продължат по пътя си.
Според Джени Лиу най-полезното в подобна ситуация е родителят да насочи вниманието си към детето, вместо към реакциите на непознатите.
„Направете всичко възможно да игнорирате хората около вас. Съсредоточете се върху детето си и върху това да го подкрепите“, казва тя.
Разбира се, понякога друг родител може да предложи помощ, като се опита да отвлече вниманието на детето с игра или песен. Подобен жест може да бъде добре дошъл в напрегнатия момент.
Детската истерия не е автоматично признак за лошо възпитание. Тя често е израз на силни чувства, с които малкото дете все още се учи да се справя.
За родителите най-важното е да осигурят безопасност, да запазят спокойствие и постепенно да помогнат на детето да разпознава и регулира емоциите си.
